Започнала  работа в катедрата по английски език в Централноевропейския университет миналото десетилетие, Ержебет Барат по-късно поема курсове и в департамента с име, съдържащо взривоопасна в Централна и Източна Европа дума.

С времето забранената в Унгария програма „Социални изследвания на пола” (Gender Studies) заедно с прогонването на ЦЕУ спряха да изглеждат като изолирани политически решения. И Барат, и други академични фигури в страната, които „Дневник” потърси за коментар, разказват за промени в сфери на обществения живот, които не се ограничават до остри нападки и „културна война” под маската на атаки срещу инакомислещите и американския милиардер Джордж Сорос.

Преобразуване на медиите, насоки в културата, автоцензура в отношението към изкуството, опити за централизация в науката – към тези промени без много шум се прибавя и интерес към образователната сфера и нов прочит на историята; събитията в ЦЕУ, смятани на запад за посегателство върху академичната свобода, са само върхът на айсберга. „Дневник” събра парчетата от пъзела в опит да разбере трансформацията, която управляващата партия „Фидес” опитва да осъществи почти от десетилетие.

„Като морско свинче”

Миналата година Министерството на човешките способности, обединяващо образование, култура и наука, изтри социалните изследвания на пола от регистъра на университетското образование в Унгария. Заради забраната унгарците ще могат да учат магистратурата на Ержебет Барат само във Виена. ЦЕУ първоначално продължи да я предлага като акредитирана от САЩ програма и след решинието на министерството. Проблемите на университета с унгарското правителство обаче станаха причина американските програми да се преместят в австрийската столица.

Атаките по темата никога не са били насочени пряко към университета, каза за „Дневник” Барат. Иронично „медиите и правителството, което ръководи дискурса… идеологизират академичната програма и всичко, което съдържа думата „джендър”.” И „Фидес”, и медиите казват, че думата „подронва семейните християнски ценности и ще обърка малки момчета и момичета, създавайки „трети пол”, продължава тя.

Управляващите показаха, че се интересуват не само от програмата на ЦЕУ, а и на известния държавен университет „Корвинус”, където също трябваше да се преподават социални изследвания на пола. Тогава християндемократите, партньор на „Фидес”, предложиха учебното заведение да предлага „Изследвания на семейството” за баланс. Магистратурата, започваща от септември 2019 г., всъщност е икономическа (с каквито специалности е известен университетът). Изборът на „Корвинус” все пак е учудващ, смята Барат. Негов ректор стана силният поддръжник на „Фидес” Андраш Ланци, преподаващ политология и свързан с мозъчния тръст „Сазадвег” – някогашните идеолози на партията на премиера Виктор Орбан.

Междувременно за „Корвинус” бе обявена необичайна „приватизация от националния бюджет”; той влиза в портфолиото не на Министерството на човешките способности, а на технологиите и иновациите. Създадено след последните избори, то бе дадено на Ласло Палкович – бивш заместник-министър за човешките ресурси, предложил да се централизира бюджетът на Унгарската академия на науките и държавата да контролира темите за изследване. „На пресконференция (Палкович) показа „Корвинус” като „морско свинче” за реформите в унгарското висше образование,” обясни Барат. „Знаем, че системата на висшите училища ще се преструктурира. Какво се готвят да направят е трудно да се каже”, но вероятно приватизацията ще стане чрез голям фонд, управляван от администрацията на университета.

Тези ранни знаци тревожат нея и нейни колеги – още не е открехната вратата какви промени иска „Фидес” във висшето образование.

Имат ли действително от какво да се страхуват изследователите, или те са жертва на популистки нападки срещу „очилатите хипстъри по кафенетата”, както казва експертът Петер Инкей от Будапещенската обсерватория? Не и ако това е само началото. В друга сфера промяната е в ход и протича успешно – от публичното пространство до някои учебници.

Новата приемственост

Историята е особено поле на действие; Еврокомисията не би се намесила с наказателна процедура, управляващите във всяка държава могат да изразяват собствени възгледи за историята и (поне в ЕС) да ги прилагат в публичната среда без сериозни последствия. Не и когато изразяването се случва, за да се наложи тъкмо обратното тълкуване, предупреждават някои историци.

„Интерпретацията” започва още с промяната в конституцията година след като „Фидес” взема властта, казва Габор Егри от унгарския Институт за политическа история, с когото „Дневник” разговаря. Според него основният закон дава сигнал, че „автентичната национална история” е спряла през 1944 г., за да се върне през 1990 г. За нищо през съветския период „Унгария и унгарците не носят отговорност” освен за революцията от 1956 г. , внушава текстът. „Изтрити са четири десетилетия”, отречен е дори предимно социалистическият характер на революцията, представена като „националистическо въстание, по чудо целящо да донесе нещо, което „Фидес” по-късно, през 1998-а и 2010 г., наричаше „буржоазна Унгария” (точният цитат, за който говори Егри, е: „нашата културна свобода бе родена от революцията от 1956 г.”). За него текстът „намеква и че унгарците са родени и неизменни десни националисти, всяко нещо, дори смътно либерално или ляво, не може да е унгарско.”
Новият основен закон на Унгария (на английски)

В края на декември 2018 г. въпреки протести статуя на Имре Наги, премиера, оглавил страната по време на антисъветската революция, бе преместена от района на парламента. А преди години „Орбан за пръв път се прочу именно с реч, реабилитираща Наги” и изиграла ключова роля в смяната на режима в Унгария през 1989 г., казва председателят на Асоциацията на учителите по история Ласло Миклоши. „Досега имаше консенсус, че Наги е герой и мъченик на революцията,” а сега „на негово място отново ще има мемориал на жертвите на Червения терор”, продължава Миклоши.

Ново е отношението и към Миклош Хорти – регента на останалата без крал Унгария, съгласил се да поеме поста след Първата световна война само ако получи засилени правомощия. Във „Веритас интизет”, новия правителствен институт за исторически изследвания, например се споделят други нагласи за ерата „Хорти” – почитат я като парламентарна демокрация и показват уважение към премиери или други фигури в нея. Близки до Орбан историци споделятсъщите възгледи.

Целта е да се подчертаят „приемствеността на националната история” и „завръщането към автентичното национално съществуване”, смята Габор Егри. При тази нагласа „историята не е дело на хората, а е резултат от нещо предначертано или произлизащо от същността на нацията”. Това, смята той, обяснява защо Орбан взема политики от 30-те години с всички антилиберални, антииндивидуалистки и други нагласи като „корпоративизъм, орязване на индивидуалните свободи заради дълга, пронатализъм, стъпил на етнически национализъм”.

С новото отношение към Хорти е свързан и отказът „да се избягва признаването на отговорност за антиеврейските закони преди германската окупация на страната и активното съдействие на унгарците в Холокоста”, казва Миклоши. „Вместо това се набляга на отговорността на германските окупатори и на Партията на кръстосаните стрели”, продължава той, имайки предвид пронацистката организация, управлявала през 1944-1945 г. след преврат. Жертвите на унгарския Холокост, включващи до 600 хиляди евреи, всъщност загиват още от 1941 г. до идването на власт на Партията на кръстосаните стрели.

Институции без граници

Годините между двете войни присъстват натрапчиво. В Унгария 4 юни е Денят на националното единство. Цялата страна – и почти 1.5 млн. в съседни страни – отбелязват травмата от разделянето на унгарската нация, осъществено с Трианонския договор след Първата световна война. Две трети от унгарската територията се оказват в чужди ръце. Проблемът е, че правителствата на „Фидес” насочват цялата си енергия към въпроса „колко е невъзможно да се забрави и превъзмогне”, за да легитимират „традиционната концепция за унгарската нация”, смята Егри.

Това едва ли ще доведе до конфликт със съседни държави, но поставя диаспората в сложна ситуация, продължава той. За кабинета ревизията не е връщане на територии, а „разширяване на унгарския суверенитет към хората, но без завземане на територии. Да се разпрострат институциите отвъд границите, създавайки общо пространство на образование, икономика, социална система и т.н., но без суверенитет. Това разделя малцинствата – част от тях бавно се обръщат към Будапеща, очаквайки всичко от унгарското правителство.

„Неизмеримата травма за нас, унгарците, е положителна промяна от огромна величина за румънците”, допълва Миклоши. Част от идентичността и на двете държави е, но с напълно различни интелпретаци. Ако унгарската позиция се промени значително, това следователно ще се отрази и на отношенията със съседите.”

А промяна вече има – най-малкото в понятията. „Трианонският мир бе заменен от „Трианонския мирен диктат”… Нума нужда ученикът да анализира значението на историческото събитие и да има собствено заключение”, продължава Миклоши.

„Страданието” не е единственият интересен елемент в новата идентичност. Тази година държавата учреди Изследователския институт за унгарология, за да докаже „източния произход на унгарците в противовес на приетия научен подход или дори да отрече угро-финските лингвистични връзки,” казва Миклоши. Няколко месеца преди „Дневник” да разговаря с Миклоши, Унгария стана членка на Събранието на тюркоезичните държави

Истинската промяна на историята обаче не започва от академични дебати, промени на държавни символи или налагане на идеологии в публичното пространство.

Тя тръгва от главите на учениците.

Какво ще пише в учебниците

След като въведе „патриотично възпитание” в детските градини, правителството на Унгария поиска нова учебна програма по история и други предмети. Миклоши разказва, че планът е бил да се въведе нова национална образователна програма през септември 2019 г., но след ожесточени професионални дискусии властите се отказали от това и я отложили за 2020 г. Какво ще се изучава за Хорти и Трианон, е трудно да се каже; от думите на Миклоши следва, че правителството вече ще може да решава въпроса еднозначно. В актуалното законодателство „се казва още по-ясно, че само лицензите на държавно публикувани учебници може да бъдат продължени,” казва той. „Което значи практически държавен монопол от началото на следващата учебна година, през септември.” Съдът в Страсбург наскоро опита да спре процеса.

И без монопол и нова програма изпълнителната власт намира начин да присъства в часовете. Например, без да дава достатъчно информация за причините за мигрантската криза, един от учебниците за осми клас цитира мнения на премиера. Реч на Орбан срещу мултикултурализма, произнесена в Страсбург през 2015 г., е намерила място в текста, а предшественикът му на поста Ференц Дюрчан е споменат като човек, възползвал се от двусмислена приватизация. „За различните култури може да е проблемно да съществуват заедно,” пише освен това в учебника.

Процесът на изготвяне на учебниците по история озадачава някои от работилите по тях – като Рудолф Пакша. През 2014 г. изследователят от Унгарската академия на науките пише един от текстовете, по които работят съставителите. „Крайният резултат в моя случай не беше непоносим, но бе твърде „старомоден”, а можеше да е много по-добре,” липсват много интересни теми, не се говори за връзки с модернизма, либералдемократи, жени и малцинства (с изключение, неизбежно, на евреите), спомня си той, потърсен от „Дневник”.

Има и по-сериозни проблеми: слабата дигитализация, отказът от игрови елементи за усвояване на материала и от задачи, които формират „съзнателен гражданин” – редакторите му обясняват, че „не това е целта на преподаването на история”. И накрая: „Редакторите бяха написали текстове, които опитват да премахнат ролята на и отговорността на Миклош Хорти и унгарския елит и общество за Холокоста. Критикувах учебниците… затова бях повече от щастлив, когато видях, че имената на историците не се споменават във второто издание, а само тези на историците.”

„През ноември унгарските учители по история бяха обвинени от председателя на парламента, че още преподават в марксистки дух,” обяснява Миклоши. „В действителност в последните десетилетия е напълно обратното – програмата бе пренаписана от сегашното правителство, а днес на учениците се преподава почти изключително от учебници, притежавани и издавани от правителството.”

„Нищо не може да остане както беше”

Експериментите в историята са само част от пъзела. Какво целят управляващите с желанието си да променят повечето сфери на обществения живот? Те често обвиняват либералните си критици в „социално инжерество”, но не са ли на крачка сами да го направят?

„Вече го направиха,” твърди Ержебет Барат от ЦЕУ. Според нея дори в сегашната ситуация властите „имат идеологически контрол върху основното и средното ниво (на образованието). Сега могат да стигнат и до висшето. Искат да пренационализират институциите, за да се уверят, че държат ценностите и идеологията. Те трябва да са масивно централизирани и това съвпада с културната политика, които обявиха това лято. Цялото правителство бе там и говориха за културната война,” каза Барат. При това сблъсъкът, за който говори, далеч не е в началото си. „Промените и преструктурирането започнаха през април, но сега фокусът им е пълно превземане на изследователката дейност и университетите. Това е нова фаза и тя едва започва.”

„Няма социално инженерство в голям мащаб,” смята социологът Марк Золтан Кекеши, с когото „Дневник” разговаря по-рано за „културните войни” на управляващите. Изследователят от Сегед обаче си спомня: „За мен една от най-забележителните му речи бе през пролетта на 2010 г., след като спечели изборите със супермнозинство от две трети. (Орбан) изнесе реч пред Националния музей. Валеше, така че косата и лицето му бяха мокри, и каза: „Всичко трябва да се промени. Нищо не може да остане както беше.” Крещеше, изглеждаше като пиян човек, макар да бе опиянен само от това, че бе спечелил играта след два пъти загубени избори през 2002 и 2006 г. Тази реч бе плашеща.”

Az eredeti cikk